35 години Александър Михайлов е в плен на Евтерпа

Когато преди няколко години се запознах с Александър Михайлов в РКИЦ видях пред себе си един много скромен и по външност, и по поведение човек. Възприех го като новия колега на завеждащата отдел “Култура” Олга Широкова, и дори през ум не ми мина с какво се занимава. Едва тази година разбрах, че Саша, както всички го наричаме, е композитор, и то не някакъв самодеец, а творец, натрупал зад гърба си не само музикални творби, а и получил уважението на своите колеги и публика в Русия и у нас. По време на ІV фестивал за руска музика, който се проведе в зала “България” през февруари, симфоничният оркестър на БНР и големи имена в певческото и клавирното изкуство пристигнаха от Русия, за да участват в концерт, в който звучаха музикалните произведения на Александър Михайлов. А тези дни той чества юбилей – 35 години творческа дейност.

Роден е през 1948 г. недалеч от Воронеж, прекарал детството в един от най-живописните кътове в покрайнините на града на Нева – град Пушкино (Царское село), а в семейството му нямало музиканти. Но като че ли красотата и историята на Пушкино събуждат душата му за музика. Родителите на Саша - Николай и Мария са офицер и химик. “Татко имаше хубав глас и с мама обичаха да пеят” – спомня си Александър. При него нещата тръгват от един клуб за шах, където го записват. В залата обаче имало роял и през почивките малкият Саша честичко посвирвал на него. Треньорът му по шах забелязал, че момчето има дарба и го завел при преподавателя по пиано. Така започнало пътешествието му из дебрите на музиката, което продължава и до днес. Първо завършил училището при консерваторията “Н. Римски-Корсаков”, където късметът го отвел при най-добрия и известен руски композитор Валерий Гаврилин. А по-късно, като студент в консерваторията, завършва класа на друг също много известен композитор проф. Владислав Успенски.

От своите учители Александър възприема любовта си към националните музикални традиции и живото усещане за образност на изкуството. Дипломната му работа е операта “Валентина” по пиесата на известния драматург Александър Вампилов “Миналото лято в Чулимск”. “Първо импровизирах, – връща лентата назад в годините Саша, - а когато се записах в музикалното училище във факултета по пиано, започнах да пиша музикални пиески, които показах на известния петербургски композитор и мой преподавател Генадий Белов и той започна да се занимава с мен.” Днес, макар и вече известен композитор, Михайлов не крие, че музика се пише трудно. Най-важното, според него е авторът да има настроение за това. Естествено прекрасно е, когато на гости ти дойде музата Евтерпа, но пък и впечатленията от живота пораждат асоциации, които се “обличат” в ноти. Питам го за любимата му тема и, да си призная, усещам неговото неудобство да говори за себе си. “Сега завърших музика за балет по пиесата на Маяковски “Дървеница” – казва скромно той. - Различни са темите, които ме вълнуват. Всичко обаче много зависи от настроението и състоянието на духа. Когато си весел пишеш весели мелодии, а когато си тъжен – тъжни, когато си влюбен – лирични.” Допълва, че България е благодатна откъм сюжети, стига да можеш да ги усетиш и пресъздадеш на нотния лист. Като стана дума за България не можах да скрия любопитството си как Саша е намерил пътя към нашата страна.

Всичко започнало от студентските години, когато той и група негови колеги пристигнали на практика във ВИТИЗ (днешния НАТФИЗ). “Изведнъж попаднахме в една прекрасна и незабравима атмосфера – с усмивка си припомня композиторът. – Допаднаха ни много настроението и хората. Естествено и сърдечните връзки си казаха думата, за да намеря пътя към България.” Михайлов се захваща с усвояването на особеностите на нашия самобитен фолклор и започва да изследва постиженията в националната ни композиторска школа. За целта записва аспирантура в Българския институт по музикознание, която завършва през 1985 г. Така неговата авторска палитра се обогатява с нови краски и произведения. За него любима обаче си остава операта му “Делба”, която е представена в станалото напоследък модно и у нас концертно изпълнение. Създал я по произведение на Евгени Немиров, син на известния наш писател Добри Немиров. В много от своите композиции използва обединяването на елементи от музикалните традиции на сродните славянски култури на България и Русия.

Между другото, тази идея го вдъхновява не само на музикалното поприще, а и в други области - например в поезията, която той смята за свое хоби. Повечето от стиховете му са посветени на най-красивото чувство – любовта. Те се раждат от впечатленията, които остават у него незабравими мигове от живота. За книжка обаче не мисли все още. Засега единственото, което го вълнува е да подреди нотите така, че да дари на меломаните хубави емоции. И тук, отваряйки скоба, ми се ще да цитирам какво казва за него секретарят на Съюза на композиторите на Русия проф. Михаил Бялик: “Музиката за пиано на Александър Михайлов впечатлява със своите многообразие, жанр и стилов маниер. В нея могат да се открият лиричният дневник и отзвукът от театралния спектакъл, елегията, сатирата, драмата. Забелязват се и опусите в традициите на миналото, свежите търсения на изразните средства, както и несложните пиеси за учащите се. Всичките му творби са наситени с виртуозност.” Друга сфера, в която Саша намира призвание е работата му в БНР, където има незабравими контакти с детската аудитория. Че обича да експериментира в различни области показва и неговата страст към седмото изкуство.

Писането на филмова музика му донася популярност. Композира и за театрални спектакли, но като че ли повече го влече снимачната площадка. Саша работи с известни режисьори, като са Александър Муратов и Александър Сокуров. “Първият филм, за който работих беше дебютът на кинорежисьора Александър Муратов “Митница” където прекрасно играха Михаил Боярски и Валентин Гафт – споделя Саша. - След това с него направихме и “Монзунт” по романа на Валентин Пикул, посветен на съдбата на офицерите по време на революцията. Действието се развива на полуостров Монзунт. Писал съм музика и за филма “Криминална квартира” с прекрасното участие на Коля Караченцов, както и за творбата на английския режисьор Ян Йънг “Три дни през август” - за идването на власт на Борис Елцин. Със Сокуров работих и за дебютния му филм “Разжалване”, който направи в “Мосфилм”. Той случайно чул моя музика, харесала му и ме покани.” Саша не само композира филмова музика, а и получава роли. Кой би отгатнал, че свирещият на старинен клавесин и скрит под тежка средновековна перука пианист във филма “Магарешка кожа” е Саша Михайлов…

Но нека се върнем към днешния ден. На ІV фестивал на руската музика у нас бе изпълнена симфония, посветена на Дмитрий Шостакович. Защо точно на този композитор, питам, посвети свое произведение? “Имах това щастие да го познавам – ми отвръща Михайлов. - За всички в Ленинград, а най-вече за студентите, Шостакович се превърна в символ и то не само за нас, а и за музиката през ХХ век. Той, Стравински и още няколко известни композитори бяха емблематичните фигури на миналото столетие. Макар и да не бях близък с Шостакович, впечатлението, което пазя и до днес от него, е незабравимо. Той беше магнетична личност.”

Днес Саша си спомня, че когато прохождал в областта на композирането през 70-те години на миналия век, за него и колегите му полската музикална школа била на върха в модерната музика и те й подражавали. Днес обаче той би посъветвал младите да се вслушват в собствените си идеи, да черпят от чуждата музика само онова, което би им помогнало да изградят собствен стил, а не сляпо да подражават на някого, защото така се става истински творец.

А дали Саша Михайлов сънува музика си остава неговата сърдечна тайна, но може би я вижда в сънищата си, щом наяве тя звучи в концертните зали и на екрана.

Розалина Евдокимова